По-добър въздух, по-добра грижа: Защо качеството на въздуха в здравните заведения е жизненоважно

Болници, клиники, старчески домове и други здравни заведения имат важна роля за контрола на оптималната околна среда, качество на въздуха и микроклимат.

Качеството на въдуха, който дишаме е критично за нашето здраве и благосъстояние. Много хора, които са изложени на вредното въздействие на замърсяването, като възрастни хора, малки деца и тези с кардиологични и респираторни заболявания, много често посещават и болнични заведения.

Контролът на инфекциите е ключов проблем за болниците и другите здравни заведения, имайки предвид риска от вътреболнични инфекции и често повишената податливост на хората, които вече са болни.

Пандемията от Ковид – 19 ни даде нови измерения и постави по нов начин притесненията около предаването на вируси по въздушно-капков път, чрез кихане, кашляне, дишане или говорене. Също така осъзнаваме, че заразите се разпространяват чрез по-фини частици – аерозоли.

Качеството на въздуха в сградите и вентилацията са критични за справянето с тези проблеми. Но има и други, не толкова очевидни, пролеми на качеството на въздуха, които дават своя негативен ефект върху здравето и благосъстоянието на пациенти и служители.

Световната здравна организация е сред международните институции, които настояват пред държавите да приемат законова рамка за качеството на въздуха в завтворени помещения, която да е в съзвучие с нейните препоръки.

Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER) на Европейския съюз защитава тезата, че замърсяването на въздуха в затворени помещения е също толкова важно, колкото и замърсяването на възудаха на открито.

В България, също се усеща все по-нарастващ регулаторен фокус върху качеството на въздуха и други фактори на микроклимата. Има законова рамка, която предписва границите на показателите за качество на въздуха в здравеопазването[1]

Proptes в партньорство с норвежката Airthings предлага цялостна система за мониторинг на качеството на въздуха в болнични заведения, която измерва много важни показатели в здравеопазването включително ФПЧ, ЛОС, Радон, СО2, температура, влажност и атмосферно налягане, шум и осветеност.

Централният хъб прави достъпа до данните лесен и удобен, а онлайн платформата дава полезни статистики и разполага с опции за аларми при съществуващи проблеми на наблюдаваните показатели.

С тази информация, вече е възможно да се идентифицират проблеми с качеството на въздуха и другите проследявани параметри и да се вземат мерки веднага, което прави поддръжката на оптимална околна среда по-лесно осъществима.

Нашето решение може да се интергира с отоплителната, вентилационната и климатичната системи и да ги управлява автоматично когато е необходимо за целите на вътрешния микроклимат.

В платформата е наличен и Вирус риск индикатор, който анализира 4 ключови фактора и категоризира нивото на вирусния риск на сградата по скала от 1-10.

Подобряването на качеството на въздуха в здравните заведения лежи върху получаването на правилната информация.

Мониторингът на качеството на въздуха предоставя акуратни данни в реално време и исторически справки, така че можете да идентифицирате проблемите, да направите необходимите промени и да предоставите възможно най-добрата среда за пациенти и служители.

[1] Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата;

Наредби на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарти,

Наредба № 39 от 13 септември 2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика

Един от подходите за повишаване на задоволеността на служителите е свързан с грижата за тяхното здраве и сигурност на работното място.  В своята книга  Healthy building (Allen, 2020)[i] Джоузеф Алън е екипът му от Harvard T. H. Chan School of Public Health предлагат системата от девет принципа – 9 Принципа на здравословните сгради.

Тези 9 принципа са следните:

1. Вентилация
2. Качество на въздуха в сградата
3. Термално здраве (или термален комфорт)
4. Качество на питейната вода
5. Влажност
6. Запрашеност и ПЕСТ контрол
7. Акустика и шум
8. Осветеност и гледки (биофилен дизайн)
9. Сигурност и безопасност

         Всички тези 9 принципа на здравословните сгради водят доказано до по-висока продуктивност, по-ниски нива на заболеваемост (респективно отсъствия от работа) и по-висок стандарт на живот и работа за обитателите. Тази принципна система вероятно скоро ще се претвори в един своеобразен стандарт за здравословно и приятно обитаване на сградите.

Изследването на факторите качество на въздуха, влажност, запрашеност, акустика и шум може да е лесно и удобно с помощта на специализирани устройства снабдени с различни сензори.

Такова едно устройство е Airthings View Plus for Business. Това е високотехнологичен продукт на норвежката компания Airthings, на която Proptes е партньор за България.

Той е снабдено със следните сензори:

• Въглероден диоксид – един от най-добрите измерители на качеството на въздуха в затворени пространства. Високите нива на въглероден диоксид спомагат за по-лесното предаване на вируси, може да доведе до по-ниска продуктивност, главоболие и загуба на концентрация. В затворени помещения нивата на въглероден диоксид могат много бързо да се повишат много бързо. Това е в следствие на комбинация от (внесен от външната среда) въглероден диоксид, дишането и нивото на вентилация в помещението. С лошото качество на въздуха в затворени помещения се свързват също повишеното ниво на отстъствие от работа, засилване симптомите на астма.
• Влажност – показва количеството водни пари във въздуха. Оптималните нива за здравия организъм е влажността на въздуха на закрито да бъде между 30-60%. Ниската влажност (под 30%) може да доведе до проблеми с горните дихателни пътища и болки в гърлото. Сухият въздух е предпоставка за намаляване защитните сили на организма. Обратно – въздух с над 60% влажност създава добри условия за живот на болестотворни микроорганизми и предпоставка за поява на алеригии и инфекции. Влажният въздух е подходяща среда за развитие на мухъл и акари.
• Осветеност – сензорът е свързан с наблюдение на осветеността в дадено помещение. Контролът на този параметър може да предотврати увреждане на очите от прекалено интензивна светлина и да доведе до дискомфорт на обитателите. От друга страна, когато светлината е недостатъчна, то може да се очкават симптоми като раздразнение на очите, умора и главоболие. Естесвено този сензор ще ни помогне да спестим енергия от осветление, което е включено, когато не е необходимо.
•     Шум – Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (САЩ), всяка година около 22 милиона служители и работници само в САЩ са изложени на риск от вредни нива на шум. Шум над 85 децибела се смята за вреден и опасен за слуха.
• Фини прахови частици (ФЧП 2,5) и Фини прахови частици (ФЧП 1,0)

  Прахови частици са частици прах, мръсотия течности, които се разнасят във въздуха. Някои от тях са видими, други са толкова малки, че остават невидими за човешкото око. Това са частици с размер по-малък от 2,5 микрона. Тези частици могат да влязат в белите дробове и в кръвообръщението. А ФЧП 1,0 са още по-малки. Примери могат да се видят в таблицата по-горе.

  Световната здравна организация оценява, че всяка година 7 милиона човека умират от излагане на ФЧП в замърсен въздух.

  • Температура – мониторинг на температурата на закрито спомага за контрола на оптималните нива на температурен комфорт. Температурата е свързана също и с спестяване на енергия – за всеки градус повече, сметката за ток скача с около 5-10%.
  • ЛОС (летливи органични съединения) – “Летливо органично съединение (ЛОС)” е всяко органично съединение, което има температура на кипене, по-ниска или равна на 250°С, измерена при стандартно налягане 101,3 kРа.[1] В ежедневито ни те произлизат от почистващите препарати, ароматизаторите, мебелите, строителни материали, лепила, бои и разтворители. Ефектите от ЛОС са главоболие, дразнене на очите, гърлото и носа. С контрол на този параметър може да се вземат навременни мерки за редуциране на концентрацията и да се избегнат неблагоприятните ефекти свързани с болнични, обостряне на астма, намаляване на фокуса и концентрацията на работещите.
  • Налягане – Въздухът, който ни заобикаля има своя собствена маса. Тази маса оказва натиск върху земната повърхност и този натиск наричаме атмосферно налягане. Атмосферното налягане не е константна величина, което означава, че се променя постоянно. Това се дължи на непрекъснатото движение на въздушни маси. . Стандартното атмосферно налягане е прието за равно (точно) на 1013,25 hPa, или на (точно) 760 mmHg, откъдето следва определението на единицата милиметър живачен стълб[2]. Атмосферното или бароматрично налягане е важно да се измерва, защото евентуален дисбаланс може да създаде усещане за дискомфорт на хората в затвореното помещение. Още една причина е, че когато атмосферното налязагне навън от сградата е по-високо, отколкото вътре, се случва феноменът негативно налягане. В летните месеци, горещият въздух отвън ще си проправи път вътре в сградата и така ще повиши разходите за охлаждане. В зимните месеци студеният въздух ще навлезе вътре в сгарада, което пък ще доведе до по-големи разходи за затопляне на помещението. Когато пък атмосферното налягане в сграда е по-голямо, отколкото навън, се случва обратното – позитивното налягане се смята за идеално в летните месеци, защото изтласква влажния въздух навън. Обаче, през зимата по-влажният въздух от сградата може да бъде изтласкан към ъглите на сградата и там да се създадат условия за развитието на плесен и мухъл.
  • Вирус риск – Вирусите винаги са ни съпътствали в нашето съществуване. В ежедневието на 21 в. Ние стоим все по-близо един до друг – в офиси, училища, работни места и така спомагаме за по-лесното предаване на вирусите един на друг. Пандемията от последните години ни накара да се замислим, че трябва да направим нещо съществено, за да се предпазим от разпространението на вирусите – да подобрим качеството на въздуха в затворените помещения. Разбира се, измерването на вирусния товар в реално време е почти невъзможно, затова и този виртуален сензор е индикация за това, че параметрите на среда спомагат за по-лесното предаване на вируси. Той използва комбинация от изчисления между нивата на въглероден диоксид, температурата и влажността, за да ни покаже моментната картина на риска от предаване на вирус в помещениято. Това е добър сигнал за взимане на мерки и подобряване на възудха в затвореното пространство, така че да се избегне или намали риска от предаване на зараза.

     

    В заключение можем да кажем, че с модерното поколение устройства за мониторинг на качество на въздуха в затворени пространства работодателите имат възможност да осигурят средства за мониторинг и контрол на вътрешната среда и по този начин да намалят рисковете за своите служители. По този начин ръководството ще демонстрира своята загриженост към персонала, ще повишат продуктивността и удовлетвореността на служителите, а и ще спесят разходи – от болнични и ниска продуктивност поради влошената среда в офис помещението.

     

     

     

    Източници:

    [1] НАРЕДБА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ЛЕТЛИВИ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ ПРИ УПОТРЕБАТА НА ОРГАНИЧНИ РАЗТВОРИТЕЛИ В ОПРЕДЕЛЕНИ БОИ, ЛАКОВЕ И АВТОРЕПАРАТУРНИ ПРОДУКТИ. В сила от 06.03.2007 г.Приета с ПМС № 40 от 23.02.2007 г.
    Обн. ДВ. бр.20 от 6 Март 2007г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 20 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.84 от 20 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 25 Януари 2022г.
    [2] https://bioevibul.com/products-74-naliagane-atmosferno
    
    Allen, J. G. (2020). Healthy Buildings: How Indoor Spaces Drive Performance and Productivity. Harvard University Press.